Българската администрация влиза в нова ера.
Парламентът прие промени, според които държавните служители могат да изпълняват задълженията си дистанционно до два дни седмично, когато естеството на работата и конкретната длъжност го позволяват.
И някъде тук бъдещето почука на вратата на администрацията.
Само че първо трябва да си вземе входящ номер.
Дигитализация, модернизация, гъвкаво работно време, дистанционна работа…
Европа, здравей!
Българският гражданин обаче, кален през годините в административни битки, вероятно има няколко съвсем практични въпроса.
Печатът вкъщи ли ще бъде?
Ако липсва едно копие, ще трябва ли да го занесем до дивана?
И най-важното:
Къде точно се намира гише №4, когато гише №4 днес е на хоум офис?
Разбира се, законът не означава, че утре всички държавни служители ще затворят кабинетите, ще нахлузят пантофите и ще отворят лаптопа до кафеварката.
Дистанционната работа е възможност, а не автоматично право за всеки, и зависи от характера на конкретната работа.
И така трябва да бъде.
Защото има огромна разлика между служител, който може да свърши цялата си работа през компютър, и такъв, чиято работа изисква физическо присъствие и обслужване на граждани.
Но новината все пак звучи някак… очарователно на български фон.
Защото сме държава, в която от години говорим за електронно управление, а думата „разпечатайте“ все още живее един доста спокоен живот.
Можем да изпратим документ по електронен път.
После да го разпечатаме.
Да го подпишем.
Да го сканираме.
Да го изпратим отново по електронен път.
И така дигитализацията е изпълнена.
Компютърът участва. 😁
А сега към тази прекрасна административна екосистема добавяме и хоум офиса.
Представям си телефонен разговор някъде в близкото бъдеще:
— Добър ден, търся госпожата от стая 216.
— Днес работи дистанционно.
— Добре, бих искала да попитам за документа си.
— Трябва да се обърнете към гише №3.
— А гише №3?
— В офиса е.
— Чудесно.
— Но системата не работи.
Ето. Балансът във Вселената е възстановен. 😁
И все пак шегата настрана.
Самата възможност за дистанционна работа не е лоша идея. За много административни дейности тя е напълно нормална, а ако е организирана добре, може дори да спести време, разходи и безсмислено седене в кабинет само за да отчетем физическо присъствие.
Истинският въпрос е друг:
Ще стане ли по-лесно за гражданина?
Защото модерната администрация не се измерва по това откъде работи служителят.
От кабинет.
От дома.
От лаптоп.
Или от масата в кухнята с кафето отляво. ☕😁
Измерва се по едно много по-просто нещо:
Колко лесно човек може да получи услугата, за която е дошъл.
Ако документите се обработват навреме, телефоните се вдигат, електронните услуги действително работят и гражданинът не трябва да носи една и съща хартийка през три коридора — чудесно.
Нека човекът работи и от хола.
Но ако само преместим стария административен навик от бюрото в кабинета върху масичката до дивана…
това вече не е дигитализация.
Това е същото гише, само че по пантофи. 😁
„Малки хроники“ — за всичко, което заслужава няколко реда. А понякога и един входящ номер. 😁
Сая ✍🍀
Leave a Reply